Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.

Не можех да играя или да ти почета;

Когато молеше и канеше ме ти,

за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,

ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:

"Мамо,виж каква шега!"

Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,

молитвата като си кажеш и излизам,

на пръсти отивам лампата да загася -

а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -

момченцето пораснало е и е вече мъж.

Не е край теб с молбите си безкрайни

и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,

игрите до една са изиграни.

Молитвата вечерна,целувка за нощта -

това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,

сега притихнали стоят.

Тъй бавен,муден,празен е денят.

Да можех да се върна и да сторя

онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"